Ясен Гуев

Причината

Основната причина за икономическата криза са ограниченията на дейността на бизнеса и на потреблението поради кризата с коронавируса. Намалените продажби, а в някой случаи напълно липсващи, оказват най-голям натиск върху бизнеси и домакинства с ниски доходи и голяма задлъжнялост или върху компании директно засегнати от мерките за ограничаване на заразата.

Тези с резерви могат да ги използват за да преминат без проблеми през периода на действие на ограничителните мерки и последващия спад на икономическа активност. Основната неизвестна днес е колко време ще продължи сегашната ситуация. Затова и правенето на прогнози трябва да се прави в много големи граници.

Засегнатите

Печелившите от тази ситуация са производителите на храни и напитки, търговците продаващи тези стоки, както и производителите на лекарства и аптечните вериги.

Данните на Националния статистически институт показват, че индустриалният сектор създава 25.9% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 0.1 процентни пункта в сравнение с 2018 година. Секторът на услугите създава 70.4%, а аграрният сектор – 3.7% от добавената стойност, при съответно 70.3 и 3.9% през 2018 година. 

Индустрията ни е свързана основно с Европейския съюз и Турция. Намаленото потребление ще доведе до спад на поръчките, докато бизнеса не види изход от кризата и възстановяване на доверието.

Общият доход средно на лице от домакинствов България през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 1 770 лв. и нараства с 13.7% спрямо същото тримесечие на 2018 година.

Общият разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 1 670 лв. и се увеличава с 10.7% спрямо същото тримесечие на 2018 година.

В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (29.7%), следвани от разходите за жилище (17.2%), данъци и социални осигуровки (12.9%) и транспорт и съобщения (11.5%).

Заети лица
Общо за икономиката 3 372.46

A Селско, горско и рибно стопанство 536.314

B_E Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 679.724

F Строителство 197.749

G_I Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство 850.318

J Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 103.451

K Финансови и застрахователни дейности 66.966

L Операции с недвижими имоти 25.078

M_N Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности 239.727

O_Q Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа 565.880

R_U Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби 107.255

Източник НСИ

Ефекти от кризата:

Аграрен сектор- положителен- презапасяване с хранителни стоки

Добивен- негативен- спад на индустрията

Строителство- – негативен- отлагане на инвестиции в недвижимости заради несигурната икономическа ситуация

Търговия и ремонт на коли и транспорт- негативен- отлагане на покупки и намаляване на транспорта на товари поради спада в индустрията

Далекосъобщения- негативен- намаляване на продажбите на мобилни телефони, таблети, компютри и други крайни устройства и аксесоари

Банки и застрахователни компании- негативен- по-голям брой клиенти, които ще искат разсрочване на плащания по кредити и застраховки

Държавна администрация- негативен – увеличени разходи за справяне с кризата

Култура и спорт- негативен- дейността е спряна напълно- не се генерират приходи, но трябва да се плащат постоянни разходи- заплати, наеми, договори за доставки на стоки и услуги

В горната таблица на НСИ са бройките на хора, които работят в съответните икономически сектори. Независимо, че ще бъдат засегнати добивната промишленост и финансовия сектор имат достатъчно резерви за да се справят с кризата.

Най-силно засегнати днес са всички ресторанти и магазини. Зеведенията могат да работят само чрез доставки по домовете, което ще намали приходите им. Останалите магазини, дори и да са отворени, ще намалят драстично продажбите си. В същото време те ще продължат да дължат заплати на служители, както и наеми за ползваните магазини и кредити.

Най-засегнатата верига от бизнеси ще бъде свързана с туризма.  Привличането на български туристи зависи от овладяването на инфекцията у нас, но привличането от чужбина изисква съответните страни да решат проблема при тях. Вероятността за огромен срив в туризма е 100%- въпросът е колко силен ще бъде удара.

Няма да пристигат полети, което ще намали приходите на летищата във Варна и Бургас, на транспортните фирми и такситата, на ресторантите и баровете, на хотелите и на всички летни атракции. Много хотели въобще няма да отворят това лято.

Мерките

Засега правителството обяви две мерки- поемане на 60% от заплатите на хора, които бизнеса би уволнил и отпускане на изгодни кредити от държавната Българска банка за развитие. Ако предположим, че бизнеса поиска компенсация за 50 000 души, то цената на тази мярка за 1 месец ще бъде 50 милиона лева.

Вероятността огромен брой малки предприятия да се възпозват от кредити при неясни още условия е трудно да бъде оценено. Не е ясен и капацитета на държавната банка да разглежда исканията, нито условията за отпускане.

Едни от най-лесните мерки са свързани с отлагане на плащания към държавата и контрагенти. Давам пример с наемите- наемите за периода на извънредното положение се разсрочват за 6-12 месеца. ако притежателя на имота е взел ипотека, то тя се разсрочва за същия период от време, а общините разсрочват плащането на данък сгради и такса смет. 

Политическото решение трябва да бъде дали и с колко ще бъдат компенсирани банките. Ако кризата е кратка може да се окаже, че не е необходима държавна подкрепа. При по-дълга криза това няма да е така.

За да работи схемата за нисколихвени или безлихвени кредити тя трябва да се администрира през почти всички банки. Повечето фирми, особено малките, използват една кредитна институция и тя познава най-добре финансовото им сътояние.

В сектори като транспорт и туризъм може да се стигне до фалити и държавата може да се наложи да изкупи компании, които да бъдат продадени след време и да отидат отново в частни ръце.

Одържавяването трябва да е последен вариант- само тогава когато на пазара няма друга фирма, която е готова да рискува да закупи бизнеса и когато спирането на дейността на дадена компания ще допринесе за уволнение на много хора и нарушаване на верига от доставки на стоки или предоставяне на ключови услуги.

Необходимо е поемането на политическа отговорност.

Кризата води до необходимостта от радикална актуализация на държавния бюджет. Приходите в бюджета ще бъдат по-ниски, а разходите ще се увеличат значително за да компенсират вредата за икономиката (ако държавата реши да води подобна политика).

Отлагането на някои инвестиционни разходи за Българската армия няма да бъде достатъчно. Досегашните публични изявления говорят за това, че правителството се надява на малки стъпки съчетани с помощ от Европейския съюз.

В подобна ситуация можем единствено да се молим здравните рискове да отпаднат максимално бързо. Промяна в бюджета означава радикална промяна на разходната част- пълен преглед на приоритетите и отпадане на тези, които не са спешни.

ЕС вече декларира, че ще разреши увеличаване на бюджетните дефицити. Ролята на държавата при подобни кризи е да покрие дефицитите и да разсрочи цената за бизнеса.

Подобна коренна политическа промяна- нов бюджет, промени в данъчната политика и чисто нови проритети и политики изискват нов кредит на доверие към управляващите. Това обаче е тема за политически коментар, а този не е такъв.

Кога ще излезем от кризата?

Големите икономики като Китай, Япония, Южна Корея, САЩ и някои силни икономики в ЕС ще са на пътя на икономическия ръст още в края на тази година.  

За България прогноза може да се направи едва след като стане ясно какви мерки ще предприемат управляващите. Подпомагането на малкия бизнес е относително лесна и не толкова скъпа задача. По отношение на туризма и транспорта, както и спада в индустрията и услугите задачата е и по-скъпа и по-трудна.

Съществен проблем ще бъде и спада на потреблението на определени стоки и услуги, както и ограничаването на инвестициите. Цената на кризата за обикновения човек зависи от това дали държавата ще влезе в ролята си, ако това не стане, то цената ще бъде висока.