Ясен Гуев

Предсказването на бъдещето е едно от най-трудните и неблагодарни занимания. За да не си изложи човек е много важно да осъзнаваш границите на  прогнозите и това каква е тяхната цел.

Границите на прогнозата за коронавирус инфекцията

Първо трябва да определим кои данни са верни,а кои грешни- т.е. непълни. Една от основните грешки на Националния оперативен щаб е извеждането на първо място на броя на положителните тестове. Той има много слаба връзка с броя на заразените у нас, който е неизвестен. Поради невъзможността да се тестват всички през проверка минават само хора със симптоми, техните контактни лица или групи с висок риск.

Това е причината да не може да се докаже какъв е процента на заразени без симптоми и на такива с леки оплаквания. В публичното пространство се спекулира, че средния процент на тези две групи е съответно 80% и 15%. Единствената бройка, която е много близо до истината е тази на тежките случаи. Дали те са 5% от всички засегнати няма как да знаем.

Каква е целта на прогнозата? Едната цел е да прогнозираме дали здравната ни система може да се справи с натоварването. Досегашната практика показва, че проблема не е в наличието на брой легла, техника или лекарства- най-големият риск е наличието на достатъчно лекари и сестри. Досега обаче броя на болните е малък и реален проблем няма.

Втората цел е да можем да преценим кога могат да се премахнат въведените ограничения по начин по който заразата да не се появи отново. Сегашните нива на заразени хора и на такива в болница нямат никаква връзка с това дали сме на път да преборим заразата. 

Примерът на Сингапур и Китай показва, че дори след намаляване на броя заразени съществува риск от чужбина да влезе нова вълна от вирусоносители и всичко да започне отначало. До тук с разсъжденията на тема пик и плато.

Важният въпрос е дали наложените ограничителни мерки водят до намаляване на процеса на разспространение на вируса. България не наложи най-тежките възможни ограничения за физическо дистанциране. У нас предприятията могат да продължат да работят, както и магазините. Пътуванията са ограничени само за живеещите в големите областни центрове, но не и за всички останали.

Продължават и пътуванията от чужбина към България. Всичко това е потенциален риск за внасяне на заразата и последващо увеличаване на болните.

При този подход на справяне със ситуацията единствения начин за ограничаване на последствията е масовото тестване, което ще може да позволи да бъдат подложени на карантина тези, които имат вируса и могат да предадат заразата.

България взе мерки за карантиниране за 14 дни на всички пристигащи от чужбина, но основен риск си остава вътрешното разпространение. 

Днес Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев заяви, че в началото на инфекцията вируса е влизал от чужбина, докато сега има основно вътрешна циркулация, но продължава да има единични случаи на заразени идващи от чужбина.

Тепърва ще разберем дали не е било необходимо да спрем цялата икономика за срок от 3-4 седмици и така да постигнем още по-сериозно ограничаване на заразата.

У нас се насажда тезата, че по -няккави причини, дали масовото ваксиниране с БЦЖ или спазването на ограниченията, броя на заразените е относително малък. По принцип справянето с една криза се оценява едва след нейния край- причината е, че еднствено крайния резултат е правилната отправна точка за обективен анализ.

Вярно е, че броя на хората в болница е значително по-малък на глава от населението от този в съседните ни държави и спрямо огромна част от страните в Европа. Не е вярно, че няма страни сходни на нашата.

Както можете да видите тук- https://www.worldometers.info/coronavirus/

подобна е статистиката в Куба, която е с население от 11,3 милиона души и Тунис с 11,5 милиона души. Ако данните от тези страни ви се струват неблагонадеждни може да видите, че по-надолу в таблицата е Латвия, а малко над нас е Литва.

Най-вероятно основна причина за малкия брой заразени у нас е малкия брой заразени, които са внесли вируса у нас- това са българи връщащи се у нас от европейски страни, както и чужди туристи идващи на зимен туризъм у нас.

Пътят напред за България е постепенно и контролирано отхлабване на ограниченията съпроводено с протоколи за работа в положение на риск- т.е запазване на изискването на физическа дистанция и носене на маски, основно с цел хора незнаещи, че разнасят заразата да не я предадат на здрави хора. 

За определн перод от време може да се наложи в самолети да се сяда през място, в ресторанти да се намалят броя на масите, а във фитнеси да се увеличи разстоянието между уредите и да се ограничи броя на хората в залата.

Така ще бъде поне докато вируса не изчезне или не се открие лекарство за болните и ваксина за здравите.

Как се предсказват икономическите последици

Това е лесно. Аз прогнозирах последиците още в статия в моя блог от 16 март 2020 .

Доразвих тезите си и в участието ми в телевизионното предаване “Денят с Веселин Дремджиев” на 23 март 2020 година.

Налагането на ограничителни мерки доведе до спирането или съществено намаляване на дейността на много бизнеси. В същото време потребителите свиха разходите си притеснени от опасността да имат по-ниски доходи или да ги загубят напълно.

Обикновено икономистите търсят сходни ситуации и предполагат, че икономическите показатели ще се развият по относително същия начин. Истината е, че въпреки, че подобна ситуация не е имало, не е трудно да се прогнозират последиците- трудно е да се познае конкретните нива на показатели като спад на БВП, безработица, бюджетен дефицит и др. Затова повечето икономисти работят с поне три варианта.

Това, което се случва е, че ресторанта вече няма приходи, а има взет заем, плаща се наем на помещение, заплати на готвачи и сервитьори и са купени продукти от които няма да се приготви храна. Ресторантът спира да купува продукти от магазина, спира да дава покривките на химическо чистене, спира да плаща на чистачка и да купува прибори и посуда.

Към стария кредит се появява необходимостта от нов, защото  договорът за наем е за година напред, а служителите могат да се освободят едва след изплащане на полагащата им се платени отпуски.

Българският ресторант получава от държавата предложение да си вземе нов кредит, а за служителите да се платят 60% от заплатата. Собственикът на ресторанта отказва и спира дейността, опитва се да намали наема или да се разбере да не плаща до края на кризата и освобождава персонала. С доставчиците с които има договор да купува и заради това да ползва отстъпка се опитва да постъпи както с наема.

Американският ресторант получава от държавата кредит, който да му покрие разходите докато премине кризата. Общата сума на тези кредити е 349 милиарда долара и американската администрация ги дава на бизнесите за броени дни. Парите свършват, но републиканци и демократи за дни са на път да договарят още 300 милиарда долара. 

Служителите на американския ресторант получават под 99 000 щатски долара на година и затова получават 1 200 щатски долара помощ. Ако ресторантът им реши да ги освободи то те могат да разчитат на увеличените заради кризата обезщетения за безработица. САЩ имат и правителство, което има ясен публичен план за възстановяване на дейността обществото и бизнеса.

В България Националния оператвен щаб има план, но не го оповестява. Резултатът е, че американккия ресторант е готов да заработи в първия възможен момент и служителите му си плащат сметките и си купува храна без притеснение, а българския не вярва, че има смисъл да отваря в близките месеци, освен ако държавата не му предложи мярката 60/40 за първите месеци на възстановяване на дейността или изгодно финансиране. Междувременно служителите са безработни.

Българската държава все още обсъжда 175 милиона лева за безвъзмездни кредити от 3 000 до 10 000 лева. Ако това стане , то при максимума от 10 000 лева парите ще стигнат за 17 500 фирми. За малък ресторант това ще свърши работа, но не и за средно предприятие.

В последният си брой английското списание The Economist пише, че при подобна криза три фактора са важни- индустриалната структура, големината на различните икономически сектори и ефективността на икономическите стимули предложени от държавата.

Според изданието най-силно ще бъдат ударени държави с индустриална структура, която изисква голяма работна сила. Подобни сектори са строителството и туризма.

Индустриалната структура е добра и за страни където голяма част от работата може да се върши от вкъщи. Това е невъзможно в индустриалното производство.

Големината на икономическите сектори се отнася за отношението между малки, средни и големи компании. Страни с огромен брой малки компании ще пострадат повече, защото малките фирми имат много по-малки резерви.Според проучвания на Университета на Чикаго, Харвард и Университета на Илинойс  25% от малките фирми в Америка могат да издържат без финансиране по-малко от месец.

Типа на мерките за подкрепа имат също толкова значение както и обема. Според The Economist  защитата на работни места в ситуация на криза е лоша идея. Това спира работници от сектори, които ще се възстановят бавно да отидат в други, които по-бързо ще поемат напред.

Заключение

Имате право да вярвате или не вярвате на оценките за това кое е правилно и кое не. След няколко месеца ще излязат икономическите резултати на всички страни и ще бъде ясно кой е взел правилните решения и кой погрешните.