Ясен Гуев

Вече няколко години чешката ЧЕЗ се опитва да продаде бизнеса си в България. Мнозина експерти изказаха мнения по въпроса за цената  на активите. Истината обаче е, че разпределителния бизнес на компанията струва точно толкова колкото решат политиците, които влияят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) при определянето на цената на тока.

Желанието на Еврохолд да стане собственик, а и на който и да е друг инвеститор, е още по-странно имайки пред вид публичните изявления на лидерката на БСП Корнелия Нинова, която обяви намерението си, ако партията и спечели властта, да национализира ЧЕЗ.

При това положение не е ясно как който и да е може да прави оферта за активите на ЧЕЗ без да знае от госпожа Нинова и нейния екип каква цена би оферирала. В момента БСП  е основната опозиционна партия и не е изключено през следващите десетина години, по един или друг начин, да се окаже част от управляващо мнозинство.

Правителството на  Симеон Сакскобургготски продаде трите електроразпределителни компании на ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН, като им гарантира възвращаемост на активите (16% през първите три години и 12% през вторите три години след сделките) . ЧЕЗ плати 281.5 млн. евро, EВН даде 271 млн. евро а EOН 140.7 млн. евро- всички получиха 67% от акциите. 

Интересно е да видим каква възвращаемост на активите и печалба декларира ЧЕЗ Разпределение през миналата 2018 година- 0,52% и печалба след данъци от 3,8 милиона лева. ЧЕЗ Електро има чиста печалба от 15,4 милиона лева.

В публичното пространство се коментира цена от над 300 милиона евро. Логичният въпрос е колко ще бъде банковото финансиране и какво е предвидено в бизнес плана на купувача така че да се изплати. В тази връзка ще бъде интересно какво ще бъде публикувано и в проспекта за евентуалното увеличаване на капитала чрез емитиране на нови акции на Еврохолд.

До голяма степен подхода при инвестициите в Марица Изток 1 и 3 и в електроразпределителните дружества си приличат. При ЕРП-тата се гарантира възвращаемост на активите, а при централите се поема твърд ангажимент за изкупуване на енергията и точно определена цена.

Нито един инвеститор или банка не би отпуснал пари за енергиен проект, чиято възвращамост зависи от политическото решение за цената на тока.

При всеки публичен скандал по темата за цената на тока представители на регулатора бързат да успокоят обществеността, че в цената на тока не се калкулира печалба. Това е вярно, но също е вярно, че се дава определен процент възвращаемост на активите.

Друго важно нещо е, че във всяка пазарна икономика, цените на продукти и услуги би трябвало да са над разходите за тяхното създаване. Продажбата под разходи се нарича дъмпинг и е вид нелоялна конкуренция, която се  наказва от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Как се определя цената на тока има значение само ако правилата се спазват. Регулаторната комисия има дълга история на непризнаване на разходи на електроразпределителните дружества и на одобрение на цени на тока за населението под разходи. Така се стига до кръстосано субсидиране от цените за бизнеса, които са значително по-високи.

Ценовото решение важи за една година и може да бъде обжалвано пред Върховния админстративен съд (ВАС). Минаването на подобна процедура обикновено отнема повече от година, защото производството е двуинстанционно- тричленен и петчленен състав. Решението на ВАС няма обратна сила и това прави решението на КЕВР за цените напрактика безконтролно.

Традиционно българската енергетика разчита и на приходите от продажба на ток в съседни страни. Така става възможно да се поддържат относително ниски цени на тока у нас и поскъпването обикновено да се ограничава да проценти сходни с тези на годишната инфрация, която след въвежането на валутния борд е ниска.

В такава икономическа ситуация притежаването на електроразпределително дружество е бизнес с голям оборот, но не с големи печалби.

Последните финансови данни показват, че централата на ЧЕЗ е отпуснала кредит от 30,6 милиона евро на българското разпределително дружество за да може то да изпълни инвестиционната си програма. Явно собствените приходи не са били достатъчни за да се изпълнят необходимите инвестиции.

Когато цената за домакинствата е под себестойност ЕРП-тата са в ситуацията да са мотивирани хората да ползват по-малко ток, защото колкото повече продават, толкова повече губят.

Единствената възможност за подобряване на ефективността са свързани с големи инвестиции. Единият път е смяна на кабели и трансформатори, така че да се намалят загубите на ток по мрежата- в момента те са малко над 9%, а другият път е инвестиция в умни електромери, които предават данните през мобилната мрежа. Това ще позволи да се освободят голяма част от отчетниците, които сега обикалят ежедневно по адреси за да вкарват данните за потреблението.

Основният политически въпрос е дали електроразпределителните дружества са бизнес или са част от социалната политика на държавата. Всички правителства досега отказват да създадат система за подпомагане на социално слабите, а предпочитат да държат максимално ниска цената на тока за всички. Така хората с най-големи сметки за ток са най-подпомогнати от ниската цена.

Висока цена за придобиване на енергиен актив у нас веднага води до необходимост от това тази инвестиция да се върне. Това може да стане само през цената на тока. Така преди време държавата обяви ЕРП-тата за бизнес и взе от новите собстеници общо 693,2 милиона евро за 67% от акциите.

Тези пари вече са платени от българските потребители през цената на тока. Те не са инвестирани в по-ефективна мрежа или изграждане на нови производствени мощности.

Ако политиците още смятат, че енергетиката не е бизнес, чиято цел е да се печели, а че е услуга, която трябва да се продава на ниска цена за да се подпомага населението и бизнеса, то това е нещо, което ясно трябва да се каже.

Нормална сделка за активите на ЧЕЗ, или на което и да е от другите електроразпределителни предприятия, минава задължително през намесата на парламента- така както стана при приватизацията на тези активи.

Опита за продажба на Инерком вече доведе до използването на специална парламентарна комисия, която направи максимално възможното за да внесе яснота по такива въпроси като компетентността на купувача и източниците на финансиране.

В началото на сканадала около Инерком министър-председателят Бойко Борисов припомни атаката срещу неговото правителство през февруари 2013 година.

“Виждам, че някой иска да повтори февруарските събития (става въпрос за събитията от февруари 2013-та, когато заради протести срещу цената на тока първото правителство на Борисов подаде оставка), само че по друг сценарий. Пак ЧЕЗ, пак ток, популистки изказвания. Излиза едва ли не, че участваме в задкулисна сделка. Не само не участваме – никакво влияние нямаме по тази тема. Заради тези хора с това, че забавиха фактурите едно време и изкараха на улицата хората, ние подадохме оставка. Сега, в общественото пространство се насажда усещането, и то планирано и точно, че някаква Гинка от Пазарджик, че стоим зад нея, и тя прави една сделка. Това е лъжа и неистина и цели други последствия”, заяви Бойко Борисов.

Въпросът за контрола над енергийната мрежа и цените на тока със сигурност е достатъчно важен. Без политически ангажимент никой не може да определи цената на което и да е дружество от енергийната ни система.

Сегашната ситуация може да продъжи безкрайно дълго. Държавата може да спре сделка за ЧЕЗ, както през КЗК, както стана при провалената транзакция с Инерком, така и чрез КЕВР, посредством обтекаемите правомощия свързани с националната сигурност.

Засега интерес за подобен разговор няма. Топката до голяма степен е в полето на ЧЕЗ, която трябва да поиска честни и открити разговори по темата.  Шансовете Еврохолд да ги избави от българското им приключение са малки.

През последните години комуникацията между ЧЕЗ и българската политическа класа се извършва чрез изтичането на информация към пражката преса. Така в една от последните публикации чешката страна се чуди дали евентулано финансиране на сделката от руската банка ВТБ ще е проблем за България.

Тази информация противоречи на публичните изявления на Еврохолд, които твърдят, че ще финансират покупката със собствени средства и кредит от западноевропейски банки.

Няколко дни след първоначалното си изявление Еврохолд обяви намерението си да привлече 154 милиона лева чрез емитиране на акции на борсата. Председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов заяви, че службите трябва да проверят източниците на финансиране на сделката.

В основата на въпроса за цената на активите на ЧЕЗ е въпроса за цената на тока. Високата цена на активите при евентуална сделка ще се върне при инвеститорите от нашите сметки за ток. Затова мястото на разговора е в Народното събрание. Както се пее в една песен на Ъпсурт- “Някой трябва да поеме политическата отговорност”.

P.S.

Преди десетина години аз ръководих Комуникациите на ЧЕЗ  у нас за период от близо 2 години. Не смятам, че е редно да пиша за времето, когато съм бил част от ръководството на компанията, но вярвам, че именно натрупаните тогава знания могат да бъдат полезни в обществения дебат.

Източници

http://www.eurohold.bg/news/2019/eurohold-submitted-an-individual-offer-to-acquire-cez-groups-assets-in-bulgaria-708.html

https://www.mediapool.bg/evrohold-tarsi-154-mln-leva-prez-borsata-zaradi-sdelkata-s-chez-news292499.html

http://www.cez-rp.bg/file/edee/2019/04/cezd_ifrs_2018-individual_part-i.pdf

http://www.cez.bg/edee/content/file-other/bulgaria/investors/finansov-otchet-2018/2018-full/doklad-za-deynosta.pdf

http://glasove.com/categories/pytevoditel-v-klasikata/news/borisov-nyakoj-iska-da-povtori-fevruarskite-sybitiya

https://www.lidovky.cz/byznys/firmy-a-trhy/cez-v-bulharsku-odmitl-indy-a-kyvl-na-bulharske-financniky.A190416_154743_firmy-trhy_vlh