Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за започване на задълбочено проучване по сделката за придобиване на ЧЕЗ от Еврохолд бе ясен сигнал за това, че и втория опит на чешката компания да напусне България е на път да се провали. 

Регулаторът имаше нужда от едва 10 дни, което е ясен политически знак към чешката страна, че няма как да съдиш българската държава за стотици милиони евро в арбитража във Вашингтон и същата държава да ти позволи да си продадеш дружеството на нерелно висока цена, която ще трябва да се плати от българските потребители.

В същото време не трябва да се подценяват и основанията на КЗК за недопускане на сделката.

Ето няколко цитата от решението на регулатора:

Становище на Министерство на енергетиката:

“По отношение на дружествата от придобиващата група се отбелязва, че същите не са осъществявали дейност и нямат опит в електроенергийния сектор.“

Становище на ДАНС

“Налична е също така информация относно проблеми с дейността на дъщерни дружества на „Еврохолд България“ в Гърция и Румъния. Казусът в Гърция касае трикратен отказ на Гръцката централна банка да разреши на застрахователна компания от холдинга да закупи гръцката Credit Agricole, действаща в областта на животозастраховането. По отношение на случая в Румъния се посочва, че през 2018г. дъщерното дружество на Еврохолд „Евроинс Румъния“ заедно с още осем компании са глобени със сума над 50 млн. евро за установено от Румънския антимонополен орган нарушение на националните и европейски антитръстови правила. Нарушението се изразява в координиране на пазарното поведение на тези дружества, с цел нарастване стойността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. “

КЗК

“Обединяването на предприятия, осъществяващи дейност на електроенергийния и на застрахователния пазар, ще създаде конкурентно предимство на новата група, предвид възможността за издаване на застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение на електроенергийния пазар. Този извод се подкрепя и от изразеното от БНЕБ становище в рамките на задълбоченото проучване, че принадлежността на участниците на пазара към голяма финансова група им носи предимство при предоставянето на преференциални условия за използване на финансовия ресурс, необходим за обезпечения. Дори да се приеме, че съществуват специфични законови изисквания и известен усложнен режим за осъществяване на сделки при дружества от една група, то същите са преодолимии ползите от тях биха превишили евентуалните времеви забавяния. “

“Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, обединяването на опита, на икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектори създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. Наличието на съществени конгломератни ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.” 

Решението на КЗК може да се обжалва пред Върховния адиминстративен съд (ВАС), но Еврохолд едва ли има шансове за успех. Процедурата пред тричленен и петчленен състав отнема минимум 9 месеца.

Преди няколко седмици чухме и нова позиция от отговарящия за инвестициите на ЧЕЗ в чужбина Томаш Плескач и пресконференция на Еврохолд за плановете за развитие на електропреносното дружество.

Плескач се застрахова от възможен провал на сделката. Той каза, че КЗК няма основание да откаже дселката, защото Еврохолд няма енергийни активи , но ако това стане, то ЧЕЗ няма да организира нова процедура за продажба, а ще продължи да управлява дружествата у нас.

Еврохолд реагира изключително бързо на решението на КЗК за задълбочена проверка и внесе допълнителна информация, която би трябвало да обори мотивите, че няма водеща позиция на пазара на “застраховката гаранции”, която се издава на търговците на електроенергия.

Компанията дори е предложила да спре да предлага тази застраховка, но това не се оказа достатъчно за регулатора. 

Най-важният въпрос при тази сделка е дали тя е в интерес на обществото. Смяна на собствеността на едно дружество се случва, когато досегашния притежател на акциите не вижда съществени възможности за развитие или е намерил нови, по-доходоносни инвестиции за които му трябва ресурс. Купувачът пък смята, че може да управлява компанията по-добре и чрез преструктуриране и инвестиции може да я направи по-печеливша.

Еврохолд се опита да направи публична кампания, която да представи подхода им едва ли не като безалтернативен. За съжаление малкият опит в публичното пространство им изигра лоша шега. Пресконференцията им беше зле подготвена и изпълнена, а основните и послания бяха опровергани от международната рейтингова агенция FITCH още преди да бъдат направени…

Изпълнителният директор на Еврохолд Асен Христов заяви, че съществуват интереси извън страната, които работят против сделката. Това изявление не бе подкрепено с никакви факти.

Друго странно мнение на Христов бе, че застраховането и електроразпределетието били бизнеси, които имат много общо. Това е доста нелепо имайки пред вид, че застраховането е финансова услуга, а разпределителната услуга иска инженерни познания. Разпределението на електроенергия е монопол, а застраховането е бизнес с голям брой конкуренти.

Посланията на Еврохолд бяха, че има подготвен мениджърски екип и ще направи необходимите инвестиции, като това ще стане с никакво или съвсем миминално увеличение на цената за тока- т.е тази част, която зависи от ЧЕЗ. Както е известно в цената много по-голям дял имат производството и преноса по мрежата високо напрежение на НЕК.

Истината е, че Еврохолд всъщност предлагаше почти пълно запазване на сегашното ръководство на дружеството. На пресконференцията бе заявено, че е договорено оставането на 90% от сегашното ръководство. Сред преставените трима членове на т.нар. енергиен борд има един бивш мениджър на ЧЕЗ- България, един бивш мениджър на ЧЕЗ- Румъния и още един чужденец, който има опит с производство на електроенергия, а не с разпределение.

Обещаните инвестиции са тези, които е определил регулатора. Еврохолд не спомена нищо на тема синергия между двете дружества, но такива съществуват. Много вероятно от холдинга да са разчитали разпределителното дружество да купува от тях автомобили и застраховки- на имоти, коли,финансови рискове, здравни и т.н.

Според Fitch предложеното придобиване на активите на CEZ в България може да доведе до финансови рискове заради съществения процент дълг с който се финансира придобиването, което може да се съпътства и с проблеми при интеграцията..

„Еврохолд“ няма предишен управленски опит в енергийните компании и ще разчита на сегашния управленски екип, за да осигури безпроблемна работа на дружествата. Рейтинговата агенция смята, че новия собственик ще търси възможности за понижаване на разходите, което обаче също носи рискове.

С други думи дружеството нито щеше да получи нов мениджмънт нито нови инвестиции. Единственото, което е сигурно, че ще има нов дълг- 255 милиона евро, които населението и бизнеса трябваше да платят. Останалите 80 милиона евро се предвиждаше да се съберат чрез увеличение на капитала на холдинга, което да се изкупи от инвеститори на борсата.

Реалната цена на дружествата на ЧЕЗ у нас е около два пъти по-ниска от оферираните от Еврохолд 335 милиона евро. Ръководството на чешката компания обаче купи активите за 280 милиона евро и би продала акциите само на по-висока цена за да може да докаже, че е постигнала повишаване на стойността. 

През годините разпределителната дейност регистрираше печалби, но ЧЕЗ загуби огромна част от инвестицията си в ТЕЦ Варна. В Прага решиха да продадат българските активи и да заведат иск в арбитража към Световната банка във Вашингтон. Все още по иска няма решение, но сходен иск на австрийската EVN приключи в полза на българската държава.

Надеждата на новия собственик явно е била, че КЕВР няма да позволи на дружеството да фалира и ще му одобри цена, която да може да гарантира печалба с част от която да се обслужват дълговете. Говоря в можествено число, защото компанията вече има дългове за финансиране на инвестиционната си програма.

От началото на опитите за продажба аз призовавах темата да се обсъди в Народното събрание между всички политически партии. Цената на тока и капиталовите разходи се определят от КЕВР, чиито членове се назначават от политиците. Без съгласие за бъдещето на инвестицията на ЧЕЗ у нас- дали продажба на Еврохолд, дали оставане като собственосст на ЧЕЗ или придобиване от държавата, едва ли ще има позитивен резултат.

Вината за сегашната ситуация не трябва да се търси само в политиците или само в ЧЕЗ. Истината е, че и двете страни имат основателни причини да са недоволни една от друга.

Цялото това противопоставяне може да се разреши само чрез ясни и прозрачни преговори.

Досегашната стратегия на ЧЕЗ претърпя провал. Еврохолд паднаха жертва на конфликт с който нямат нищо общо и надцениха възможностите си.