Ясен Гуев

“България не ме обича, а аз съм ебати пича.”

Ъпсурт, Колега

Натрупването на кризи в последните месеци доведе до навлизането в публичното пространство на теми, които изискват човек да притежава образование и професионален опит за да може да формира мнение. Ето само кратък списък, който не претендира за изчерпателност:

За и против строежа на АЕЦ Белене

Добри или лоши за балгарската енергетика са “американските” централи в Марица Изток

За или против горенето на отпадъци

За или против влизането в ERM 2 – допълнен с дебата за това дабро или лошо е приемането на еврото

Има ли престъпления при осъществяването на процеса на приватизация

Трябва ли да се разрешава добива от нови находища на полезни изкопаеми

Има ли в България истинска свобода на словото

За и против купуването на нов изтребител за българската армия

У мнозина живее разбирането, че на обществото трябва да се обясни дадена тема и то ще избере правилното решение. Когато това не се случва безсилието да се спечели доверието на хората обикновено води до желанието да се обвини народа, че е прост и не разбира и заслужава нерадостната си съдба.

Печеленето на доверието на хората е  трудно начинание, което изисква познания, качества и продължително усилие.

Американските предварителни избори

В момента в САЩ вървят предварителните избори за кандидат за президент на Републиканската и Демократическата партия. Те започват в два относително малки щата- Айова и Ню Хампшър. Основният начин за печелене на гласове там е чрез обикаляне от врата на врата. Обикновено едно семейство кани съседите си на вечеря, където е поканен някой от кандидатите.

Целта на срещите е не да бъдат представяни революционни идеи за реформи, а да се опознае кандидата като човек, неговото семейство, досегашните му постижения и позициите му по основни социални проблеми. Говори се повече за това кои проблеми трябва да се решат, а не точно как.

Причината е, че сериозни реформи не могат да получат подкрепа, ако се представят от човек, който никой не познава. С други думи дори да казвате истината, то малцина ще ви повярват защото не ви познават.

У нас типичен знак на доверие е, когато някой каже, че познава някой от роднините на даден човек.  Тази допирна точка много често е възможност за печелене на доверие.

Българската действителност

В България огромна част от фирмите и държавните институции са познати като продукти и услуги, които предоставят. Те обаче рядко имат представители, които да са едновременно достатъчно популярни и да са активни в това да обясняват позициите си в медиите.

Това е причината в много случаи пред медиите да говорят ръководителите на отделите за Връзки с обществеността. Много често в големите организации висшето ръководство си представя, че по някакъв начин в публичното пространство ще се повявят говорители и статии в подкрепа на тяхната теза. 

Това обаче почти никога не се случва. В повечето случаи публичността се ограничава с безлични прес съобщения и никой не полага усилия за да убеди независими лидери на мнения по дадена тема да подкрепят дадено решение.

Обикновено в началото на кризата фирмата или държавната институция нямат никаква идея какво трябва да направят. Това, много често, не се променя и до края. 

В първият ден на кризата е вече късно за план

Подготовката за това да спечелиш един спор трябва да започне понякога не месеци, а дори години преди неговото начало в публичното пространство. Когато не си подготвен единствения начин е да управляваш кризата. В тази ситуация единствения шанс е да ограничиш щетите- шансовете да спечелиш са минимални.

Спечелването на подкрепа от обществото за дадени решения изисква лидерство при водене на дебата и поемане на лична отговорност. В много случаи това изисква не да се съгласиш с гласовете на протестиращите срещу твоите намерения, а да им се противопоставиш и да надделееш. 

Заключение

Човек без последователи не е водач, защото не води никого- той просто е случаен минувач излязъл на разходка. Иначе сигурно е прав и за еврото и за приватизацията и за АЕЦ Белене. За да промениш света не е нуждо да си прав – истината много често губи спора с лъжата.

Въпросът е какво трябва да се направи, за да се убедят хората в правотата на дадено решение. Това е умение, което не всеки притежава и няма нищо общо с това да си експерт по дадена тема или позицията ти да е единствено вярната.