Българското общество все повече не разбира нито изборите, които вече е направило, нито тези, които му предстои да направи. Кампанията за отвращаване на хората от политиката постигна успех. Тя удари по всички части на комуникационната верига- по основните теми в обществения живот- страната ни няма ясно формулирани стратегии, на управленски позиции липсват управленци – професионалисти, няма и комуникационни специалисти, които да преведат на разбираем език намеренията на властта, медиите, в голямата си част, нямат компетентни журналисти, които да разкажат на хората разбираемо какво се случва, а обществото е все по-необразовано.
Това е риск за държавата, защото България става подвластна на манипулации- обществото не може да отличи истината от лъжата, защото отговорните да информират гражданите сами не знаят и не разбират какво се случва и защо.
Проблемът е, че България може да направи погрешни избори за своето бъдеще.
Темите
Ще дам само няколко примера- списъкът е дълъг и всеки от вас може да го допише.
Влизането на България в Европейския съюз е едно от най-големите постижения на страната ни в най-новата ни история. Няма активна информационна кампания за ефектите от членството, които засягат множеството сфери от обществения живот.
Същото може да се каже за членството ни в НАТО. Нашата армия не може да привлече достатъчно войници и причината за това е, че в очите на младите това не е място, което ще им осигури професионално развитие и добро заплащане.
Войната между Русия и Украйна ни свари с активна руска пропаганда, която не получава адекватен отговор.
Сходни примери могат да се дадат за различни други теми като състоянието на културата, образованието, околната среда, здравеопазването, енергетиката и т.н.
С днешна дата има две важни политически цели- пълноправно членство в шенгенското пространство и приемането на еврото. Първата е по-лесна за обясняване, но втората представлява сериозно предизвикателство.
Всички социологически проучвания показват, че мнозинството българи са притеснени от ефектите от промяната. Това не е случайно, защото сегашната система на валутен борд е добре позната на всички и вече десетилетия осигурява на всички нас една стабилна валута.
Доста трудна комуникационна задача е да се обясни как една добре работеща валутна система трябва да се замени с друга.
Стратегии
Най-краткото обяснение на това какво е стратегия е начина и средствата чрез които ще бъдат постигнати определени цели. Важна част от изготвянето на стратегия е избора на приоритети- тъй като няма ресурси- хора и пари- за постигане на всички цели, то се избират тези, които са най-важни.
Голяма част от целите пред страната ни са част от политиките на ЕС- подобна е например Зелената сделка. Други обаче зависят от решенията на политиците в София- например изграждането на детска болница и на система за спешна помощ с хеликоптери.
В този конкретен случай стратегическият въпрос би бил, защо тези два проекта са по-важни с по-голям ефект от всички останали- например увеличаването на линейките и екипите за Бърза помощ в София или закупуването на нова модерна техника за диагностика на определени заболявания. Естествено такъв анализ липсва.
Наличието на ясна стратегия прави съществено по-лесно изготвянето на комуникационна стратегия, защото тогава е ясно каква е целта и по какъв начин и в какъв срок ще бъде постигната.
Управленски капацитет
Политическата ситуация у нас през последните години води до постоянни промени на правителства, което е пречка пред големи стратегически задачи, които изискват продължително усилие за дълъг период от време- 5-10, а понякога и повече години.
Политиката не привлича най-добрите управленци- те отиват да работят в частния сектор където има по-високо заплащане и по-сигурна дългосрочна перспектива.
Част от задачата на един ръководител е да може да обяснява стратегията си, както на екипа си, така и на своите клиенти.
Комуникациите
Правителството няма професионална комуникационна служба. Тя трябва да може да наблюдава в реално време настроенията не само в традиционните медии, но и в социалните мрежи. Необходимо е един екип да предоставя информация, а друг да подготвя комуникационните стратегии за основните инициативи на кабинета- данъци, бюджет, реформи в дадени сектори и т.н.
С думи прости- необходими са хора и пари. Намирането на хора е трудна, но не и невъзможна задача. Пари явно няма- а няма не защото необходимият бюджет е голям, а защото няма кой да напише обосновано предложение, което да бъде финансирано.
В защита на комуникационните специалисти работещи за държавата е факт, че е невъзможно да направиш добра комуникация на слаби управленци, които нямат идея какво правят.
Много често ще чуете във фирми и политически структури, че имат ПР проблем- истината е, че много често те имат реален управленски проблем. Връзките с медиите не могат да решат проблеми- те се използват за намаляване на щетите от даден провал.
Само си спомнете проблемите с приемането на бежанците от Украйна и медийното им отразяване по време на правителството на Кирил Петков.
Журналистите
Броят на компетентните журналисти по сериозни теми е ограничен. Това е проблем за сериозни теми като енергетика или приемане на еврото. За да пишеш компетентно по такива теми е необходимо както образование, така и опит в сектора. Ако той липсва трябва да се използват услугите на консултанти- юристи, инженери, икономисти и т.н. Ще дам два примера от моя опит като журналист и шеф на комуникации в големи компании.
В една от медиите за които съм работил решихме да направим интервю с известен финансист. Планирането на задачите наложи в последния момент вместо най-добрия репортер по финанси да изпратим млада стажантка. Финансистът отказа интервюто след първите два въпроса, защото репортерката не е компетентна. Наложи се да пренасочим интервюто и да изпратим журналист с дългогодишен опит.
В компаниите където съм работил много често се е налагало да говорим по теми свързани с регулации на ЕС. Честа практика бе да поканим няколко журналисти на неформална среща, където да им разясним темата месеци преди окончателното решение. Идеята бе да могат да напишат компетентни материали, когато окончателното решение стане публично. Иначе рискът да се появят статии с множество грешки бе голям.
Сходен проблем има сега и с темата за еврото- малцина журналисти знаят какво е валута, валутен борд, какви са задачите на централната банка, какви са функциите на Европейската централата банка, какво влияе на инфлацията, как се регулират търговските банки и т.н. Да не говорим за осъзнаване на това какво стои зад тезите на противниците на приемането на общата европейска валута или осъзнаване на ползите.
Има и качествена журналистика, но тя се губи в морето от пошлост. При всичките ми критики към националните телевизии и в тях понякога се появяват качествени репортажи и интервюта с остри въпроси. По-голяма част от качествените текстове могат да се открият в не толкова популярни сайтове и в коментари в социалните медии. Информацията е едно, но осъзнаването на процесите както у нас, така и в света е нещо друго.
Липсва обаче медия с голямо влияние, която да бъде критична и професионална.
Обществото
Сегашната ни образователна система е разделена грубо на две части- от едната страна са малко на брой държавни и частни учебни заведения, които поддържат добро образователно ниво, а от друга са останалите, които произвеждат хора, които международните проучвания определят като функционално неграмотни- неможещи да осъзнаят смисъла на текстовете, които четат.
Аз съм привърженик на това гражданите да взимат решения не само на избори, но и на референдуми. Но си задавам въпроса дали огромна част от обществото ще разбере какво го питат.
Затова и отговорността на трите национални телевизии е несъразмерно по-голяма от тази на останалите меди, които се опитват да пробият през цедката на социалните медии до възможен по-голям брой зрители, читатели и слушатели.
Съветът за електронни медии (СЕМ) обаче не оценява професионалното ниво на тяхната работа. А като няма оценка, то няма и действия за повишаване качеството на журналистическата работа.
Някой от по-откровените журналисти дори в ефир изпускат признания, че самите те не знаят какво да мислят по такива теми като ядрена енергетика и приемането на еврото, защото един събеседник им говори в защита на една позиция, а след няколко дни друг защитава точно обратната. В края на всеки един от тези разговори те са готови първо да повярват на единия, а после на другия събеседник.
Причината за това е доста проста- когато нямаш необходимото базисно образование и когато не си работил в съответната сфера, то ти си по дефиниция некомпетентен. И така въз основа на неясна стратегия, недостатъчно компетентни управленци се опитват, говорейки пред неразбиращи журналисти да обяснят на преобладаващо необразована публика какво се случва.
Българската мечта
В началото на деветдесетте години на миналия век българите имаха мечта- свобода, гласност, икономическо развитие, което да ни направи част от Европейския съюз. Напоследък нямаме мечта.
Не, че не може да се говори и позитивно за това какво е постигнала страната ни. Членове сме на ЕС и НАТО, предстои влизане в Шенген (по суша) и еврозоната, безработицата е ниска, доходите растат повече от инфлацията, спестяванията на хората се увеличават. Но позитивите от тези развития се усещат различно от хората- все още мнозина живеят от заплата до заплата и нямат дългосрочна перспектива.
В човешката природа е да се надяваме, че нещата ще станат по-добре в едно обозримо бъдеще. Тази надежда е нереалистична, но тя увлича народа.
Последните години ни изправят пред предизвикателства, които изискват големи промени- Зелената сделка ще доведе до необходимост от това много хора да сменят работата си, войната между Русия и Украйна ни кара да увеличим значително военните си разходи. Навлизането на изкуствения интелект ще промени естеството на работа и ще даде хляб на едни, а ще го отнеме от други.
В моменти на сериозни промени народите имат нужда от лидерство. Образно казано трябва да се разпръсне мъглата и да изгрее слънцето.
Моята оптимистична теория е, че икономиката ни намира верния път много по-бързо отколкото държавата. Малко се говори за успешното развитие на български фирми но такива има много в най-различни сфери- добива и преработка на метали, транспортни дронове, финтех решения, транспорт, високи технологии и т.н.
Публичните услуги, които ни осигурява държавата, като здравеопазване, сигурност, социални грижи и т.н., ще се подобряват значително по-бавно. България върви в правилната посока, но върви бавно, спъва се, а обществото иска да може да мечтае, но няма нито кой да обрисува мечтата, нито кой да води.
А мечтата изглежда като победите на големите ни спортисти, като думите на големите ни поети и писатели, като любимите български песни. Те всички носят усещането за постигнато съвършенство- съвършенство за което хората мечтаят и за нещата от обикновения ни ежедневен живот.