Ясен Гуев
Темата за свободата на словото сякаш е по-актуална от всякога. Тя е разисквана заради пазара на печатни медии и тяхното разпространение, заради управлението на държавните медии, заради собствениците на частните национални телевизии, заради политиката на социалните медии.
Както с всяка свобода, ако не се бориш за нея всекидневно, то е много вероятно да я загубиш. Обществото ни има огромна нужда от активна журналистика, която да разкрива истината не само за политическата, но и за икономическата действителност.
Близо 30 години след демократичните промени интересите на тези искащи свободни и независими медии са надиграни от искащите контрол над истината.
Как стигнахме до тук?
Печалбата
С днешна дата единствените медии, които печелят добре, са двете частни национални телевизии. Печатните медии преживяха огромен спад на тиражите спрямо началото на 90-те години на миналия век. Част от вестниците дори спряха да излизат на хартия и останаха само като онлайн издания. Радиата привличат все по-малко рекламни приходи и броят на журналистите в тях е малък.
У нас има доста новинарски сайтове, но броя на журналистите в тях е малък и много малко от тях имат капацитет да правят журналистически разследвания. Повечето се ограничават до отразяване на новини, като публикуват без почти никаква редакция текстове изпращани от комуникационните екипи на политически партии, правителствени стуктури или компании.
Правенето на истинска журналистика изисква желание и финансова независимост.
Решението на финансовия проблем
Рекламните приходи на медиите са недостатъчни за да гарантират журналистическата безпристрастност. При това положение, когато не можеш да си осигуриш финансова независимост с рекламни приходи, то другия път е да продадеш редакционната си позиция. Медийната ни среда е пълна с подобни примери.
Единственият начин е бизнесът или неправителствения сектор да финансира свободата на словото- не защото това е добра реклама на стоки и услуги, а защото това защитава обществения интерес.
А ако имаше пари
Парите не са малък проблем, но дори и той да беше решен остава въпросът за това не само на кого да бъдат дадени, но и как ще се гарантира, че те отиват в медиа, която следва принципите на добрата журналистика.
В някои държави правителствата подпомагат частни медии. У нас държавата е един от основните източници на рекламни приходи. Това обаче не носи свобода, а зависимост.
Неправителствените организации са слаби и неефективни- доколкото ги има.
Асоциацията на ПР агенциите се занимава със своя бизнес, но няма активна позиция по въпроса за свободата на словото. Същото се отнася за Българското дружество за връзки с обществеността, което обединява ПР специалистите. Съществуват няколко журналистически организации, но тяхната членска маса е малка, а влиянието им се изчерпва с някое публично изявление, което не води до никаква промяна.
Можете ли да се сетите за българска неправителствена организация, която оценява свободата на словото, която дава мнение за професионализма на една или друга медиа? Дори отговорът на този въпрос да е положителен, то следващият въпрос е дали това мнение води до позитивна промяна.
Основният въпрос е дали можем да разчитаме на пазара, т.е. на парите за реклама от частния бизнес, да реши коя медия има право да съществува и коя не. Ако разчитаме на това, то тогава ще останем само с двете национални телевизии и няколко интернет сайта.
Достъп
Ролята на телевизиите у нас е ключова, защото това са единствените медии със съществено влияние. Всички останали съчетават присъствие на хартия с такова в интернет, което се споделя в социалните медии. Истината е, че социалните мрежи са източник по-скоро на фалшиви, отколкото на правдиви новини.
У нас основната социална мрежа е фейсбук. Тя има алгоритъм, който обикновено допуска постовете на портребителите до под 0.5% от хората, които са ви приятели или следват вашата страница. Единственият начин за достигане до по-голяма група хора е да си платите за спонсориран пост. Така разликата между свободно слово и реклама се размива.
Икономика срещу политика
Може би мнозина няма да се съгласят с мен, но у нас има много по-голяма свобода по политически въпроси отколокото по теми свързани с частния бизнес. В политиката имаме различни партии, които имат лесен достъп до националните телевизии, а някои от тях имат собствени телевизии.
Националните телевизии се позовават на забраната за споменаване на търговски марки и почти изцяло игнорират частния сектор. Фирмите присъстват основно чрез платени от тях репортажи и в редките случаи, когато се случва скандал свързан с цена, качество или обслужване на клиенти. По сериозно е вниманието към фирми работещи по държавни поръчки, но причината за това е политическа.
Като резултат към огромна част от бизнеса няма журналистически интерес. Ако си мислите, че в частния бизнес ими по-малко неродности от държавата, то жестоко се лъжете.
Заключение
Свободата на словото е изправена пред проблеми по цялата верига – няма пари за качествени медии, няма достатъчно журналисти (истински, а не такива, които преписват информация изпратена от някой прес център), достъп до голям брой хора имат само трите национални телевизии, достъп до голям брой интернет потребители в социалните мрежи имат основно сайтове за фалшиви новини.
Иначе свобода на словото има- но няма достъп до качествена журналистика, а доколкото я има, тя не е достатъчна. Така огромна част от родната действителност не е поставена под обществен натиск.
Много е любопитно, че сред компаниите има недоволство от факта, че националните телевизии не отразяват социалните им проекти, но няма недоволство от това, че забраната за споменаване на марки води да липса на репортажи за продукти, услуги и качество на обслужване.
Причината е проста- негативен репортаж по национална телевизия е нещо, което може да доведе до загуба на клиенти и от там на приходи. Публикация в сайт ще бъде прочетена едва от няколко стотин или няколко хиляди души и няма да има съществен негативен ефект. Мълчанието е злато.
Свободата на словото е точно това, което означава съчетанието на тези две думи. Свободата изисква желание да се възползваш от нея. Словото е съчетание от звуци, които предават споделен от цялото общество смисъл. Целта на свободата на словото е да говорим за живота ни и да се опитваме да го направим по-добър.
Свободата, в това число и на словото, е нещо за което човек се бори и плаща цена. Свободата е и правото да четеш и разпространяваш лъжи. Министерството на истината се намира в главата на всеки един от нас. Свобода има за тези, които искат да се възползват от нея.
За другите има живот в илюзия създадена от съчетание от верни и неверни думи.
Борбата за истината у нас е всекидневна- много по-често лошите надделяват над добрите. За мнозина победата е по-важна от истината. Истината обаче винаги си остава истина, а лъжата си остава лъжа.
Обществото ни няма криза на свободата на словото, много по-тежко е, имаме морална криза.