Българската енергийна система традиционно е подчинена на политически цели. В последните месеци огромните и многобройни грешки в нейното управление съвпаднаха със свързването и с европейските енергийни пазари. В Европа съще не губиха време през последните години и също правиха грешка след грешка. Като резултат родината ни се оказа в уникална ситуация.
От една страна централите и търговците правят огромни печалби, а от друга бизнесите и електроразпределителните предприятия трупат загуби. Положението изисква просто да се балансират интересите, защото не става въпрос за липса на пари. Правителството се опитва да направи това в последните дни.
Традиционно българската енергийна система поддържаше ниските цени за потребителите като използваше приходите от износ на електричество. Грешки в енергийната система правеше не само България, но и страните от ЕС. Огромните инвестиции във фотоволтаици и вятърни паркове дойдоха с преференциални (високи) цени и необходимост от разход за присъединяване към мрежата. Цените на емисиите също се повишиха.
В същото време тези нови източници не могат да произвеждат ток постоянно- липсва постоянен вятър и светлина. Няма и работещо решение за батерии, които да пазят чистата енергия- това прави невъзможно затварянето на въглищните централи. Замяната им с производствени мощности на газ и ядрени блокове е също голям разход. Всички тези разходи за емисии и нови мощности ще получат парите си от нашите сметки за ток и от износ.
Заради лоши инвестиции и други грешки енергийната ни система е с многомилиардни задължения- вероятно над 5 милиарда лева. В края на този пост има линкове към енергийната стратегия на България и към Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г.
И двата документа имат един проблем- няма направен ясен стратегически избор с ясни цели и времева рамка. Затова няма и бюджет. В телевизионните студия постоянно се задава въпроса дали трябва да се строи тази или онази централа. Това обаче е въпрос, който ще намери отговора си след отговора на други.
Колко можем да намалим потреблението на ток с по ефективни уреди, сгради и преносна мрежа? Тези инвестиции са по-ефективни от това да харчим за нови мощности.
Можем ли да увеличим ползването на ТЕЦ за отопление? Те използват газ и са по-ефективни от отоплението на ток. Тук става въпрос и за правилна ценова политика. Досега регулатора караше хората да се топлят на ток поддържайки нереално ниска цена на тока.
Как ще се отрази на потреблението на ток навлизането на електрически коли?
Воденето на дебат за енергийната ни система без ясни прогнози е безмислено. Не е изключено през следващите години да излезе техническо решение, което да даде евтина и постоянна енергия- днес обаче го нямаме.
Трябва да следим и енергийните политики на съседните ни страни, защото от това зависи възможността да изнасяме електричество. За да поддържаме ниски цени у нас може да се наложи да се окаже държавна помощ на някои от проектите за ядрени и газови мощности.
Публичният дебат за цените на тока е на трагично ниво. Централите и електроразпределителните дружества не искат вдигане на цените- те смятат колко им струва. Правилният подход не е мораториум, а одобряване на реална цена и плащане на помощи- независимо дали говорим за домакинства, бизнес или и за двете.
На сайта на ЕСО може да видите данните за производството на ток и износа днес. http://www.eso.bg/index.php
Крайно време е страната ни да почне да прави сериозни анализи и да взема решения.
https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/bg_final_necp_main_bg.pdf