Ясен Гуев
В последните няколко месеца във връзка с икономическата криза се говори много за “мерки”. Ако имате усещането, че политици и експерти нямат план, то вие сте точно в целта.
Как се прави план?
- Събиране на информация- основните източници за събиране на икономическа информация са Националния статистически институт, Българска народна банка, Правителството, Националната агенция по приходите, бизнес асоциации, компании и независими икономически институти.
- Събиране на предложения от всички засегнати страни на предложения за ефективни мерки
- Одобряване на икономически план и мерки- общи и специфични за отделни сектори
- Определяне на начин по който ще се оценява ефективността на всяка икономическа мярка
- Постоянен процес на преоценка на действителността и промяна на мерките за да бъдат максимално ефективни
Какво става днес в България?
1. Събиране на информация
В една фирма основната функция за събиране на данни и тяхното анализиране се пада на финансистите. На ниво държава няма анализ на икономическата информация с изключение на две институции. Българската народна банка реагира изключително бързо и взе мерки за допълнително усилване на стабилността на банковия сектор. Той и без това бе подготвен за това да издържи една евентуална криза.
Другата институция, която анализира ситуацията бе Министерството на финансите, което бе направено с цел актуализация на бюджета.
В Народното събрание няма дебат по икономическтата ситуация и плана за излизането от предстоящата рецесия. Стратегическият съвет към Президента на Републиката проведе обсъждане, но от него излязоха критики към дейността на правителството и отказ да се предложи цялостен икономически план.
2. Събиране на предложения
Няма публична информация за това правителството да е говорило с изпълнителните директори на големите български компании. Случват се срещи с отделни бизнес асоциации и с организациите участващи в тристранния съвет.
3. Одобряване на икономически мерки
Като резултат се одобряват мерки, а някои от вече влезлите в сила биват променяни.
4. Оценка на мерките
В публични изявления мерките се оценяват от политици, икономисти и представители на бизнеса. Оценка обаче се прави като постигнатия резултат се сравнява с очаквания. Никой досега не е поел ясен ангажимент за ефекта с изключение на бившия шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, който каза, че финансирането през държавната банка ще доведе до ефект от 2% от БВП.
5. Процес на постоянно подобряване на мерките
Този процес е по-скоро хаотичен, защото е невъзможно да промениш дадена мярка без да имаш оценка за нейната ефективност.
Какви типове мерки има?
Типовете мерки за спряване с кризата са два – социални и икономически.
Социални
Един от основните проблеми при сегашната икономическа ситуация е ръста на безработицата. Към съществуващата схема за подкрепа на безработицата правителството добави т.нар. схема 60/40. Това е социална, а не икономическа мярка, защото помага на бизнеса да запази на работа персонала, въпреки че има съществен спад на обема работа, а в много случаи няма никаква работа.
По същество това е безработица на стереоиди, защото работодателят дава част от заплатата. Правителството увеличи и обема на предлагането на топъл обяд за социално слаби и въведе еднократна помощ за родители в неплатен отпуск.
Беше продложен и безлихвен кредит, но тук преференцията е единствено липсата на лихва. При положение, че хората вече имат ипотечни и потребителски кредити е доста вероятно те да използват това по-изгодно финансиране за да изплатят съществуващите си вече задължения. Някои сигурно ще го използват и за потребление.
Икономически
Мярката за безвъзмездна помощ за малкия бизнес със сума между 3 000 и 10 000 лева е типичен пример за подпомагане на икономиката в ситуация на тежка криза. Тя се опира единствено на факта, че съществува криза, но не преценява дали отпусканите средства ще са достатъчни за да оживее дадена компания. Сега предстои и подобна схема за подпомагане на средни предприятия.
Предложените от кабинета частични гаранции за отпускане на фирмени кредити позволяват на банките да поискат по-малко обезпечение. Но и тук е важно да се преценят перспективите пред всеки бизнес. Затова някои държави прибягнаха към кредити, които да бъдат опростени в бъдеще.
Лихвите по кредитите са изключително ниски, а банките имат собствен ресурс за да финансират бизнеса. Проблемът е, че компаниите страдат от намалени продажби и е трудно да се прогнозира, колко дълго ще продължи това.
Какво трябва да се направи?
Икономическата криза води до спад в продажбите и ръст на безработицата. За бюджета на държавата това означава по-ниски приходи. Те трябва да се компенсират с по-ниски разходи и емитиране на дълг- у нас не направихме първото, но сме на път до направим второто.
Сривът в приходите ще се отрази и на общини, болници и държавни предприятия. Техните бюджети трябва също да бъдат актуализирани.
Социалните мерки са под формата на безвъзмездна помощ и трябва да гарантират минимален доход, който да позволява покриване на необходимостта от храна и дом.
Икономическите мерки имат за цел да се възстанови дейността на фирмите. Нормалната справедливост изисква правителството да компенсира, поне частично, фирмите за периода на извънредно положение. Това може да стане с безвъзмездно финансиране, кредити при изгодни условия и с намаляване или отмяна на данъци и такси.
Ако това бъде направено, то фирмите ще могат по-бързо на възстановят дейността си, което ще доведе до запазване на заетостта и по-високи приходи за бюджета от данъци и такси. Бюджетът има изгода от това компаниите да се върнат на печалба максимално бързо, а не да навлязат в дългова спирала от която по-слабите няма да могат и да излязат.
Големите фирми могат да предприемат съкращения и да вземат кредити. Малките и средни фирми трябва да бъдат подпомогнати с безвъзмездни помощи и дългосрочно нискорисково банково кредитиране.
Държавата и общините могат да помогнат като отложат или временно отменят плащането на данъци и такси.
Намаляването на ДДС
Всяка страна има различна данъчна система- едни използат една ставка за данък общ доход, а други използват различни ставки съобразени с доходите, като тези с ниски доходи плащат по-малко, а богатите повече. Нивата на ДДС също са различни- на някои места има единна ставка, а на други различни за някои стоки и услуги.
Няма такова нещо като най-добра данъчна система- подходите следват традициите и обществените очаквания.
Истината е, че и при сегашното ниво на ДДС ресторантите печелеха, иначе нямаше да работят. Техният проблем е натрупаните през последните месеци постоянни разходи (заплати, осигуровки, данъци и наеми) и липсващите клиенти. Ако тези два проблема бъдат решени чрез частично опрощаване или разсрочване на задълженията и възстановяване на дейността, то няма причина да се прибягва до намаляване на ДДС.
Лоша дума ли е кредит?
Естествено, че не е. Лошата дума е необслужван кредит. Ако държавата вземе кредит и инвестирането му доведе до икономически ръст, то това ще генерира по-високи данъчни приходи и ще направи обслужването на плащанията по дълга безпроблемно, каквото е то и в момента.
Бъдещето
Коронавирус ифекцията показа, че и държавата и бизнеса имат нужда от устойчивост на кризи. Става дума не само за производство на защитни облекла и лекарства, но и за сигурни доставки на суровини.
България ще се възстанови относително бързо, ако държавата насочи разходите си към инвестиции, които ще създадат заетост и ще доведат до изграждането на инфраструктура, която ще насърчи частните инвестиции. В началото частните инвеститори ще бъдат малко и трябва да бъдат заменени от държавата. Ето няколко идеи:
Магистрала Хемус – Магистрала Струма- Околовръстното на София— Нужда от магистрали има и тяхното изграждане ще привлече допълнителни инвестиции.
Електронно правителство– Страната ни има потенциал от специалисти, но липсва политическа воля.
Енергетика– Зелената сделка на ЕС и новите ниски цени на газа, съчетани с инвестицията позволяваща внос от Гърция, дават шанс за изграждане на фотоволтаични системи, водни централи, вятърни паркове и газови мощности.
Образование– Натрупаният опит с онлайн обучението трябва да бъде развит. Това е възможност качествено образование да стигне до всяка точка на страната и да се работи за преодоляване на огромните разлики между добрите и слабите училища. Университетите трябва да имат план за достигане на световно ниво на висшето образование.
Здраве– Университети и Болници на световно ниво- това ще доведе и пациенти от чужбина. Пътят е много дълъг, но не и невъзможен.
Туризъм– Трябва да следим как ще се променят предпочитанията на хората, а бизнес и държава трябва да преценят дали не са необходими коренни промени в подхода.
Отбрана– Инвестициите в ново оборудване трябва да водят и до модернизация на военнопромишления комплекс. Това трябва ще създаде възможности за износ.
Спорт– Държавата трябва да увеличи инвестициите в детски спорт.
Земеделие– Ефективни инвестиции за постигане на по-високо качество и обем на производство и излизане на чужди пазари.
Наука– Инвестиции съвместно с големи чужди университети и развойни центрове на големи международни компании
И най-важното:
Култура– Идентичността на една страна е нейната култура. Театри, Изложби, Музеи, Исторически обекти, Концерти и Литература трябва да се подпомагат и да се популяризират из страната и в чужбина.
От години страната ни няма визия за това какво иска да постигне. Може би е време този разговор да започне. Даването на помощи е необходимо, но това е краткосрочно решение. Дългосрочното решение е устойчива икономика, която създава висока добавена стойност и малка и ефективна държавна администрация.